1. Българският език е пряк път към сърцето. Аз мисля и чувствам на български. Ако ми пееш на български, е по-вероятно да се вслушам.
2. Една песен може да бъде културно значима дори да не е финансово успешна. По-добре да я чуят десет души в България, които наистина да я схванат, отколкото хиляда по света, на които не им пука. Spotify и без това плаща стотинки, все тая дали ще те сложат в плейлист.
3. Българската музика трябва да е в диалог с българската литература, кино и най-вече с друга българска музика.
4. Българската музика трябва да води до още българска музика. Ако запишеш песен, качи стемовете онлайн. Ремиксът е най-лесният начин да започнеш диалог.
5. Можеш да пееш на български дори и да живееш в чужбина (виж Ladytron и Neopit Pilski).
6. В музиката няма истински правила. Не ми пука, че песента ти е „миксирана зле”. Ако е нова, странна и искрена, искам да я чуя.
7. Не само текстът прави една песен българска. Композицията и инструментацията също могат да говорят.
8. Не е нужно да семплираш фолклор, за да направиш българска песен.
9. Чалгата е политически жанр.
10. Балкантон е политически лейбъл.
11. Албумът трябва да е концептуален. Българският албум разкрива нещо за България. Искаме повече български албуми.
12. Поколението, израснало със Замунда, знае, че западният модел на музикална дистрибуция не винаги е адекватен за среди като нашата. Не трябва да го следваме сляпо. Има алтернативи.
13. Независимите банди от 90-те са правили музика в условия, които не са позволили музеализация. Сега живеем в по-добро време, сега е моментът да ги архивираме.
14. Ако ти или твой родител някога е правил музика, намери демо записите. Дигитализирай ги и ги качи онлайн. Всички ще сме ти благодарни.